За 1 година отслабнах с 16 кг, започнах да гледам телевизор без очила, имах хемороиди от 42 години, спасих се от тях. Налягането ми стана 130/70. Започнах да спя непробудно, а преди не можех да заспя. Тази година не съм лежала в болница. Всички болести изчезнаха някъде. Нямам хрипове в белите дробове и гърдите. Излязоха много храчки, а в болницата не излизаха.

За 2 месеца кръвното й налягане се понижи и се нормализира. Освен това тя имаше и захарен диабет. И сега след използването на този апарат, по мнението на лекарите, всички тези болести просто са изчезнали. Тя напълно спря приема на лекарства. Гледайки я как с всеки изминал ден тя става все по-здрава и по-активна в живота – и у дома, в стопанството и в работата, което преди й беше абсолютно забранено, аз също реших да изпробвам тренажора. От възрастта имах простатит. С лекарите вече бяхме планирали операция. И след използването на тренажора необходимостта от тази операция отпадна от само себе си.

През 1999 г. лекарите ми диагностицираха атеросклероза на аортата и на вените на крака, започна гангрена. Нещата вървяха към ампутация на единия ми крак. Не можех да се примиря с такава присъда. Именно отчаянието ме накара за пореден път да търся изход в нетрадиционната медицина.

Попаднах на дихателния тренажор ТДИ-01. Както в книгата си, така и в упътването за употреба авторът предупреждава за постепенност, умереност и за недопускане на форсиране при усвояването на тренажора. Независимо от това, първите ми два опита (2 месеца и 4 месеца) завършиха за мен с провал.

Какво разбрах: за да не си навреди, е необходимо човек да се придържа към индивидуален щадящ режим. Третият ми опит ме възнагради. Съзнавайки колко съм болен, естествено, за онзи момент не станах абсолютно здрав. Но резултатите от моята първа крачка към обновление и изцеление са впечатляващи.

Първо: нормализира се кръвното ми налягане (намали се от 170/100 до 130/80).

Второ: състоянието на кръвта ми се подобри – намали се нивото на захар в кръвта (от 12 до 7,5) както и количеството на левкоцитите (от 14,9 до 7,0). И най-главното. В края на 6-ия месец рязко се възстанови кръвообращението в стъпалата и пръстите на краката.

Представяте ли си, благодарение на метода на ендогенно дишане спасих крака си!

Сега си мисля – защо не открих тази система за дишане преди 3 години? Какви ли резултати щях да имам днес? Но аз имам още време – няма да се спра на постигнатото…

От скоро забелязах, че започна да отшумява болка в ръката ми. Много силно ме болеше мускула на дясната ръка над лакътната става, правих разтривания и накрая се отказах, реших да направя почивка, но през това време дишах с ТДИ и изведнъж забелязвам, че започнах да извършвам повече движения ръката и с по-малка болка. Затова със собствените си очи виждам ползата от едногенното дишане.

Най-важното – имам диабет, страшна болест. Вследствие на диабета започна запушване на кръвоносните съдове на долните крайници. След инсулта започна да ми измръзва крака и започнаха болки. След това започна да ме тревожи защо и другият ми крак започва да мръзне. Това какво е, гангрена? Оказа се, че това е следствие от диабета. И наистина нещата отиваха към гангрена.

И така, 4 месеца след като започнах да дишам с тренажора, краката ми започнаха да се затоплят. И някъде в течение на следващите 3 месеца кръвоносните съдове в краката ми започнаха да се възстановяват, появилото се потъмняване в краката започна да изчезва.

След 1 година моят диабет изчезна безвъзвратно. За мен, също така, е важно, че у мен се появи настроение. По природа имах толкова добър тонус, с радост общувах с всеки. А 3 години назад след смъртта на мъжа ми не исках да виждам и да чувам никого. Мислех, че няма да го преживея. Имах такава депресия, че дори попаднах в психиатрична болница и лежах там 4 месеца, но нямаше никакво подобрение. Но сега, след като започнах да дишам с тренажора, жизнерадостта ми се възвърна. И вече не мога без него. Дори, когато отивам на вилата за 2-3 дни, го взимам със себе си.

След 4 месеца от началото на занятията с тренажора „Феномен Фролова“, захарта престана да се повишава над 11, което вече означаваше – компенсация. Някъде след около 8-10 месеца аз напълно се отказах от инсулина, спазвах диета, и захарта ми е нормална – максимум 7-8 единици. Това се случи единствено благодарение на ендогенното дишане, тъй като прилагах само него и нищо друго.

След това в работата зачестиха стресови ситуации и със здравето ми започнаха да се случват непонятни неща. Не можех да отида на лекар, т.к. от нищо конкретно не се оплаквах – нямах температура, нямах лошо самочувствие, но здравето ми не беше наред: появи се слабост, започна да ме мъчи жажда, започна треперене на крайниците. В крайна сметка се появиха по-сериозни проблеми: мастопатия, тумор на женските полови органи, заболяване на щитовидната жлеза, заболяване на сърдечно-съдовата система, отслабване на зрението, с една дума – цял „букет” от болести.

Лекарите ме изпратиха при ендокринолог. И след взимане на анализи ми поставиха диагноза – „захарен диабет 2-ри тип“.

Предложиха ми поддържащи лекарства, които регулират кръвната захар, с думите, че ще трябва да ги пия до края на живота си. Започнах да изпълнявам препоръките им и състоянието ми малко се подобри. С течение на времето дойде момент, отново със задълбочен със стрес, и през 1993 год. станах напълно нетрудоспособна. Само за 1 година изпаднах в такова състояние, че се наложи да оставя работата си и да се пенсионирам поради инвалидност.

Започнах да пълнея много бързо, беше ми невъзможно да ходя, боляха ме всички кости, нямах никакви сили – можех само да лежа или да се придвижвам в дома си на много ограничени разстояния. Като резултат от това изпаднах в много силна депресия – в такова състояние животът ми, на практика, изгуби смисъл, напълно изгубих интерес към него. А това още повече влошаваше състоянието ми.

И веднъж ми просветна – е, добре, официалната медицина не помогна, но какво направих аз самата, за да се излекувам? При диабета има вид усложнение – „диабетно стъпало“. Това се случи и с мен. Това е изтръпване на крайниците и разрушаване на кръвоносните съдове в тях, когато в кръвоносните съдове става кръвоизлив, а краката почерняват. По-нататъшно последствие от това е запушване на вените и гангрена. Естествено, изход от такава ситуация просто няма, единствено – ампутация на краката. Още повече, моя съседка със същата диагноза и усложнение, беше погребана след половин година.

Именно това ме подтикна да търся изход от създалата се ситуация (независимо, че се бях примирила със състоянието си, че животът ми е безинтересен, и не ми е жал да се простя с него, защото такъв живот не ми е необходим).

Първоначално за заинтригувах от уринотерапията на Малахов, соколечение, билколечение, след това се заех с хомеопатични методи, с метода на Порфирий Иванович. И открих – да, помагат – докато ги прилагаш има временен ефект, но веднага след като спреш, болестта отново се появява. Генерално тези методи не ми помогнаха, но, във всеки случай, ми помогнаха малко да активизирам живота си.

Реших да се заема с по-сериозна методика – с дишане. По онова време широко се пропагандираше метода на Бутейко, метода на дишане на йогите – пранаяма. И аз започнах да изучавам пранаяма. И тъй като това е цяла система, която включва в себе си не само дишане, но и прочистване, и асани (физически упражнения), започнах да я прилагам цялостно. И забелязах, че от дихателните упражнения нещо вътре в мен се променя.

Имах достатъчно литература, а също така и знания, че диабетът е много сериозна болест, която не е възможно да се излекува нито с билки, нито със закаляване, нито с диета, нито с каквито и да е други средства. Но аз почувствах, че именно от дишането нещо се променя. След това за мое щастие се появи дихателния тренажор на Фролов. Прочетох обява за него и решавайки, че това изисква и по-малко време и, че ще има много бърз ефект (както обещаваше рекламата), заминах за Новосибирск. Там се консултирах с лекар, чух мнението на пациенти и си купих тренажора. Независимо, че нямах никакви надежди и вяра – този мъничък пластмасов уред не ми вдъхваше голямо доверие. Но все пак, след като се върнах у дома, започнах да дишам с него.

Някъде след 5-6 занятия почувствах, че нещо вътре в мен сериозно се пренастройва. Помислих си: „След като вътре в мен произтичат такива сериозни изменения, значи той наистина може да излекува диабета“. И след това на 3-ия месец от упражненията, при мен се появиха усложнения, за които ме предупреждаваха в Новосибирск, и че именно това е положителния резултат от действието на този метод.

А на 4-ия месец започна стабилизиране на процеса: отслабнах с 12 кг, подобри се настроението ми, кръвната захар се нормализира, започнаха да спират всички симптоми на разрушаване. Болките в краката отшумяха, кръвоносните съдове в тях започнаха да се възстановяват, раните започнаха да заздравяват, почерняването изчезна – всички тези необратими процеси изчезнаха.

Това беше просто чудо!

И по-късно аз не само започнах да ходя като нормален човек, но и дори започнах да нося обувки с токчета, от което бях лишена много години.

Така от свой личен опит се убедих, че този метод работи на 100%.

Тъй като ми бяха препоръчали да мина по тази методика 6-месечен курс, аз усърдно се занимавах 7 месеца, след което усетих още по-голям резултат: лекота в цялото си тяло, съвършено друг външен вид, жизнерадост, активна жизнена позиция.

Станах съвършено друг човек!
Бях много благодарна на В. Ф. Фролов за неговото уникално, чудесно изобретение. И разбрах, че за в бъдеще ще посветя целия остатък от живота си на следното – да пропагандирам този апарат. По този начин започнах да се занимавам с разпространението на тренажора „Феномен Фролова“.

И ето, че след 10 години от началото на използването на този апарат аз нито веднъж не съм изпила нито една таблетка и нито веднъж не съм отишла на лекар с каквото и да е оплакване!

Изчезнаха всички съпътстващи заболявания:
- миома
- проблем със щитовидната жлеза
- сърдечно-съдовите заболявания
- бронхит
- нарушение на мозъчното кръвообращение
- лептоменингит
- ревматоиден артрит
- полиартрит и т.н.

Преди време направих списък на всички болести, които имах – преброих ги до 43!

Сега от този списък са зачеркнати всички болести, освен далекогледство, което остана в малка степен, но това навярно е свързано с моя неправилен начин на мислене, което трябва да се промени.

Такива истории съм срещала безкрайно много. Всички, които използват тренажора и, които са се доверили на този метод, са открили, че повече нямат нужда да прилагат медикаментозно лечение на болестите. Всички тези проблеми се решават от дихателния тренажор „Феномен Фролова“!

Скъпи приятелю, страдащ от диабет, както виждаш, аз чудесно знам какво представлява диабета. Това е тежко заболяване, което е непреодолима пропаст между болния от диабет и здравия човек и може да бъде разбрано само от тези, които са минали през целия му ужас.

Отлично знам как диабетът разрушава не само физическото, но и психично здраве на хората. И как на болния се внушава колко непосилно е да се излекува от тази кошмарна болест! Но за теб, скъпи приятелю, страдащ от диабет, има велико спасение и ти няма повече за какво да се тревожиш!

Знам от личен опит, че търсенето на избавление от диабета може да Ви струва огромен разход на сили, време и средства, че дори и живота! Така, че – вече въобще не е необходимо да прилагате толкова усилия, за да се избавите от източника на своите страдания.

До колкото аз вече съм изминала този път заради Вас, и сега искам да Ви предложа само да приемете това готово решение за всички Ваши проблеми!

Галина Георгиевна Благова, 63 години, г. Омск.

Президент на фирма „Лотос“ ООО