На младини работех в тъкачна фабрика и затлачих всичките си органи с праха от парцалите. След това 40 години работих като мед. сестра в тубдиспансер и бях принудена ежедневно да дишам въздух, отровен от цигарен дим, т.к. пушеха почти всички болни, много от които бяха бивши затворници.

Като резултат си докарах такъв „букет от болести“, че сама на себе си се чудя, как въобще останах жива.

Първо се разболях от плеврит, след това ми откриха туберкулоза, след това бронхиална астма, след това ми се появи херния на бъбрека, по-нататък 6 месеца бях покосена от деформиращ полиартрит, към който скоро се прибавиха миома на матката (19-20 седмици) и цироза на черния дроб. Освен всичко това, кръвното ми налягане постоянно беше високо, а това доведе до хипертонична криза.

Веднъж изгубих съзнание направо на стълбищната площадка и съседът ми ме отведе в реанимацията. Но лекарите там ме приеха неохотно – цялата бях синя и почти не дишах.

„Карайте я в моргата“ – казаха представителите на най-хуманната професия в света на съседа ми, който ме съпровождаше. Въпреки това като по чудо аз оцелях.

И след това, отчаяна до крайна степен, прочетох във вестника за тренажора ТДИ-01.

Дишам с тренажора вече 3 години, достигнах до ПДА (продължителност на дихателния акт 45 секунди), по време на денонощието дишам ендогенно. Резултатите са потресаващи.

От многобройните заболявания не остана нито следа, което се потвърждава от заключенията на лекарите и лабораторните изследвания. В момента не приемам никакви лекарства.

Подобри се паметта ми, емоционалното състояние – преди бях толкова нервна, а сега всичко около мен е добро и красиво, кожата на лицето ми се изглади, косите ми станаха по-гъсти, изчезна запекът.

Моята най-голяма гордост – фигурата ми забележимо стана по-стройна: преди носех 54 размер дрехи, а коремът ми беше направо огромен, а сега аз съм много по-изящна, отколкото дъщеря ми, нося нейните блузи 48-50 номер.

Напълно забравих какво е грип, и когато болестта „покоси“ цялото ми семейство, не само, че не се заразих, но освен това успявах да се грижа за цялото домочадие. За своите 72 години въобще не чувствам себе си старица и съм пълна с енергия и оптимизъм!

Раиса Васильевна Парасенько, г. Тамбов