Книгата на Фролов. 1. Хунзи и и вилкабамба, костенурките и акулите.


Ново! Семинар-обучение 26 ноември,
Книгата на Фролов и
неустоимо предложение!

Към главната страница КНИГАТА НА ФРОЛОВ

Някои учени смятат, че ключът към разбирането на здравето трябва да се търси в дълголетието. Който живее по-дълго, той има по-добро здраве.

От многото теории за стареенето няма нито една, която да е достатъчно убедителна.

Парадоксът е, че човек е излетял в космоса, създал е колосални средства за разрушение, но не е намерил възможност да разгадае главната тайна на живота.

Ако няма добри идеи, то тогава природните феномени могат да ни помогнат.

Има ли примери сред хората и сред другите представители на живата природа, които могат да ни помогнат да обясним главната тайна на удължаването на живота?

Преди всичко, това са продължително живеещите същества, значително превъзхождащи човек в това отношение. Много ли знае човек за тях?

На сушата

Всеки биологичен вид има своя продължителност на живота.

Заекът живее 7 години, конят – 28, шимпанзето – 40, слонът – 70.

За повечето хора тази граница се определя от природните и социалните условия и се движи в рамките на 80-90 години. Средната продължителност на живот на населението, близка до 80 години, засега е достигната в Япония и в някои страни от западна Европа. Геронтолозите изказват мнение, че 80-годишната граница ще се окаже пределна за много страни.

Човекът е най-дълго живеещият на сушата. Историята познава много случаи на дълголетие.

През 1953 година във вестник „Известия” е бил написан очерк за най-стария жител в Абхазия – Тлабгане Кецба, който тогава бил на 132 години. Той е живял повече от 140 години.

Като пример за дълголетие английските геронтолози посочват селския жител Томас Пар, който е доживял до 153 години. Има достатъчно други примери. Въпреки това, ако се вземат предвид само правилно документираните данни, рекордът за дълголетие за момента принадлежи на французойката Жана Келман (починала на 17.10.1995 г.) – на 120 години и 238 дни.

Информацията за дълголетниците рекордьори-единаци може да даде представа за пределните възможности на човека. Но за намиране на надеждни закономерности са необходими групови случаи на дълголетие.

На Земята съществуват 3 места, които са най-известни със своите дълголетници: Кавказ, Пакистан (Хималаите) и Южен Еквадор.

В Кавказ с дълголетието си са известни най-вече Абхазия и Дагестан. Дълголетници има в населените места, които са разположени в средно-планинската област, на надморска височина 1400-2000 метра.

Трябва да отбележим, че продължителността на живота на населението, живеещо в долините, е значително по-малка.

Могат да се посочат примери на различна продължителност на живота в дагестанските населени места, разположени около една и съща река; в планината животът е по-дълъг.

Още един доста красноречив пример. В слънчевия Сухуми, който е разположен на брега на Черно море, средната продължителност на живота е малко повече от 60 години, т е. по-малка от средното ниво на планинските абхазци с 25-30 години.

Ще спомена следните особености на бита на кавказките дълголетници. Храненето е скромно, предимно с растителни и млечни продукти. Месо консумират рядко и то в неголямо количество. Голямо място в храненето им е отделено на плодовете и зеленчуците. Водят активен начин на живот, физическа работа на полето, пасищата, в градините.

Британският лекар Мак-Карисон е изследвал условията на живот на народа хунзи,
който живее в пакистанските планини и в провинция Кашмир.

Най-голямо учудване е предизвикал факта, че при хунзите не е открито нито едно от заболяванията, които се приемат от съвременната медицина за неизбежни при хората на преклонна възраст.

При старците, всички органи са били в отлично състояние, особено зъбите и очите. През зимните месеци хунзите се хранят изключително вегетариански – с оскъдните запаси от зърнени култури и със сушени кайсии. Когато настъпва пролетта, те преминават на „паша“ – събират билки, докато не узрее първата реколта. В продължение на 8-10 топли месеца те живеят на открито. Спят, работят, развличат се, женят се, раждат деца и умират извън дома.

За хунзите е характерна висока трудоспособност и издържливост. Те с лекота изпълняват физическа работа и без видими усилия се изкачват високо в планините, пренасяйки товари или поща.

Хунзите никога не се сърдят, не се оплакват, не нервничат, не изказват нетърпение, не се карат по между си и понасят неприятностите с пълно душевно спокойствие.

Според мнението на всички учени, посетили този народ и изучавали неговия живот и бит, причината за такова здраве и отличното разположение на духа при хунзите се крие в характера на храненето.

Хунзите рядко ядат месо и пият малко мляко.

Те се хранят с необработени зърнени култури, с картофи и различни видове бобови растения.

Но главен елемент в храната на хунзите са плодовете, пресни и сушени.

Даже хлябът заема твърде скромно място в оскъдния им порцион в сравнение с ябълките и всички видове кайсии, които консумират изцяло, включително и костилките.

По мнението на Мак-Карисон, нито климатът, нито религията, нито обичаите, нито расата не оказват такова забележимо влияние върху здравето на хората, както храната.

Американският учен Мортон Уолкер е изучавал дълголетниците в племето вилкабамба, обитаващо еквадорските Анди.

Тези хора, които са над 100 годишни, изглеждат живи и подвижни, и са запазили всички свои способности.

Те, на практика, не познават заболявания като рак, сърдечни болести, диабет, чернодробни и бъбречни болести, катаракта, артрит, старческо изтощение.

И за това основно им помага тяхното хранене и физическата им активност.

Планинците посещават своите поля 6 пъти в седмицата, прекарвайки там целия ден. Един от старците казвал: „…всеки от нас има двама лекари – десния крак и левия”.

По мнението на М. Уолкер, физическата активност на вилкабамба е важен компонент за гарантирано здраве. Както и Мак-Карисон, американският изследовател отбелязва особената роля на храната, която употребяват планинците.

Тяхното хранене наподобява кавказкото, т. е. предимно растителни и млечни продукти, понякога и в неголеми количества – месо. Но преобладават пресните плодове, полезни за здравето: цитруси, папая, авокадо, банани, ананаси. М. Уолкер обръща внимание на ниската калоричност на храненето, средно по 1200 килокалории на ден. Освен това, отбелязва значението на чистата вода, благоприятния състав на почвата, съдържаща необходимите за здрав живот минерални вещества и химически елементи.

Преди всичко изследователите били учудени от половата активност на дълголетниците.

Дори на 100 години и повече те зачевали деца. В едно от изследванията от старец на 119 години е била получена здрава сперма. Жените запазват менструалната си функция до 70 години. Ние нямаме причина да не се доверим на данните от изследванията, които в тази връзка са били многократно проверени от други учени. Ще направим оценка и ще ги осмислим.

Показателите на детеродните функции са достатъчно информативни за оценката на жизнения потенциал на хората.

С тяхна помощ ще дадем приблизителна оценка на феномена „дълголетие“ (виж таблица 1). За сравнение в таблицата са посочени данни за дълголетници в равнинната Полтавска област (Украйна), които имат високи показатели в сравнение с другите области.

Таблица 1.

Възраст на замиране на детеродните функции при мъжете-дълголетници

Полтавска област (Украйна) 50-60 години
Абхазия (Дагестан) 70-80 години
Хунзи (Пакистан) 80-90 години
Вилкабамба (Еквадор) 90-100 години

Ако съпоставим данните, не е трудно да направим извода, че съществуват условия, които увеличават живота на човек 1,5-1,8 пъти. Можем да направим и друга формулировка: темповете на стареене и настъпването на болестите при различните групи от население могат да се различават 1,5-1,8 пъти.

Според версиите на изследователите Мак-Карисон и М. Уолкер тези разлики са били получени благодарение на следните фактори:

- Нискокалорично хранене с малко съдържание на месни продукти, с преобладаващ прием на пресни плодове и зеленчуци;
- Системна трудова дейност на свеж въздух с умерени натоварвания;
- Чиста вода и въздух;
- Благоприятен състав на химически елементи в почвата и храната.

И двамата изследователи акцентират особено върху характера на храненето на дълголетниците.

Те смятат, че умереното количество храна, ниската калоричност на продуктите, преобладаването на зеленчуците, плодовете и особено на кайсиите в храната имат водеща роля за осигуряването на здравословен и продължителен живот.

Резултатите, които са постигнали хунзите и особено вилкабамба, са не просто поразителни, те са фантастични!

Нима в природата на човек всичко е така просто, за да можем лесно да я подобрим?

Днес в света стотици хиляди богати хора, загрижени за здравето си, могат да си позволят всякакво хранене и грижи. Те могат да си набавят най-подходящата храна, най-чистата вода, най-оптималният набор от химически елементи. Това, например, в САЩ може да си позволи човек със средни доходи.

Десетки години милиони хора се занимават и увличат с научно-обосновани диети, с хранителни добавки, които „могат всичко”. Но само в рекламите виждаме „чудеса”. В живота досега не се наблюдава нищо впечатляващо.

И все пак, да погледнем проблема от друг ъгъл.

Представете си населено място в планината на височина 1600 метра и друго такова място в подножието на планината.

Техните жители пият от една река, която се захранва от един и същи ледник. И тук и там хората са от една националност и много от тях имат роднински връзки, т. е. са генетично равнозначни, което също е реално. И в планината, и в долината хората са заети със селскостопански труд на полята, в градините и на пасищата. Храненето и в двата случая е умерено, без излишни неща, близко е по състав, тъй като съществува обмяна на продукти.

Защо тогава в планината живеят значително по-дълго, отколкото в долината?
Та нали това на практика е факт.

В същото време можем да оправдаем изводите, до които са стигнали Мак-Карисон и М. Уолкер. Изследователите изграждат своите хипотези на базата на логиката на информацията, с която разполагат. И в онзи период, и днес, са приоритетни концепциите за важността на оптималното хранене и физическата активност за здравето.

И все пак, можем ли обективно да оценим рязкото забавяне на стареенето (фразата само приблизително отразява процесите), ако по същество ключовите му механизми са неизвестни?

Но, да се върнем отново на Таблица 1. Не случайно в нея са включени данни за дълголетниците от равнинната Полтавска област.

Защо има такава разлика?

Читателят е получил достатъчно сведения, за да стигне до извода: отговор трябва да се търси в условията, които се създават в планините.

Какви са тези условия, защо и как? Въпросите не са лесни, отговорите не са еднозначни. За тяхното разбиране трябва не малко нова информация.

А засега, уважаеми Читателю, запомнете само, че в планината може да се живее значително по-дълго. И не се сърдете, ако отговорът на въпроса „защо” се появи малко по-късно.

В океана

Наричат океана люлката на живота.

Затова напълно обосновани са били надеждите и там да се открият дълголетници. Дълголетник „номер едно“ е голямата морска костенурка, достойна за най-изключителното внимание. Продължителността на живота й е 150-200 години. Днес това е идеалният еталон за дълголетие, към който може да се стреми човек.

Човекът е ограничен от гледна точка на физиологията, а не от разума. Това дава надежда за прогрес. Възможно е „Ахил да настигне костенурката” и по здравословно състояние. Но това все още е зад хоризонта.

Читателят има право да възрази: голяма работа, костенурка, тя е толкова бавна.

Коректно ли е да сравняваме човек с нея? Голямата морска костенурка не отстъпва на човека по двигателна активност. Костенурките са същите неуморни работници, както и дълголетниците от планините – хунзи.

Достатъчно е да кажем, че, за да оставят яйцата си, тези морски същества извършват пътешествия по 2000-4000 километра ежегодно. А това е огромна работа дори по сухопътните мерни единици.

Дълголетник „номер две“ можем да наречем бялата акула.

Защо бялата акула?

За онагледяване. Тази акула е позната на всеки, който е гледал американския филм „Челюсти”. Изследователите смятат, че бялата акула расте до 30-та си година. Растежът на човек завършва на 25 години. Следователно, човекът и акулата имат примерно еднаква календарна продължителност на живота.

Но жизненият ресурс на акулата неколкократно превъзхожда този на човека.

Наблюдавайте колко динамична и стремителна е тя! Какво прекрасно животно е! Тя развива фантастична мощност, премествайки се във водата с огромна скорост. Ефективността и скоростта на обменните процеси при акулата превъзхождат тези при човека десетки пъти. Във физиологичен план, за календарния си срок, акулата изживява няколко живота на най-видните дълголетници на земята.

Обективно със същата мярка към дълголетниците можем да добавим делфините, китовете и другите морски същества, които изживяват няколко жизнени човешки ресурса. Ако царят на природата на сушата е лидер като дълголетник, то в океана той трябва да се пребори за място в първата десетка.

Но има още един важен феномен, който отличава обитателите на океана от живеещите на сушата.

Например, акулата не се разболява от рак и от други болести. На практика, от рак не се разболяват и морските костенурки, китове и делфини.

Да отбележим, че всички обитатели на сушата без изключение, в това число и насекомите, са застрашени от тази болест.

По този начин океанът поставя още две загадки:

1. Защо животът на морските обитатели е по-продължителен, отколкото на тези на
сушата?

2. Защо, на практика, морските обитатели не са подложени на ракови заболявания, докато на сушата за тази болест няма изключение?