Книгата на Фролов. 48. Как и колко трябва да се диша


Към главната страница КНИГАТА НА
ФРОЛОВ

Форум диабет

ПРИМЕР: Как точно да се диша в подготвителен режим!

Всеки човек може да постигне резултатите за които Вие, Драги ми читателю, разбрахте от отзивите. Възможно е сред изброените болести и симптоми да не сте открили Вашето главно заболяване. Не се разстройвайте. Усвоявайте дишането и процесите на оздравяване няма да Ви оставят да чакате.

Дишайте системно и правилно. Препоръчително е всяка вечер, на гладно, преди сън, във времето между 21 и23 часа (оптимално време за занятия от 21.30 до 22/22.30 часа).

В събота или в друг избра ден от седмицата може да направите почивка. След тренировка не яжте. Най-добре е веднага да си легнете. Допустимо е да изпиете чаша вода или билков чай, но не подсладен.

Много важно е да подготвите правилно тренажора за дишане. Предните серии тренажори се състояха от три камери. Новият е двукамерен. Той се състои от:
вътрешна камера с приставка за дъното с отвори и
външна камера – чаша с капаче. Използуването на трета външна камера е забранено тъй като намалява полезния ефект.

В тренажора се слага такова количество вода, каквото е указано в инструкцията. Наливането на водата да става със спринцовка или мензурка.

Количеството на водата е един от най-важните параметри, влияещи върху ефективността.

При по-малко вода се понижава ефекта, при повече вода също се понижава ефекта и има опасност от поражения на кръвоносните съдове. При тежко болни, при постоянни болки в главата и при малки деца със слабо издишване се препоръчва намаляване на количеството вода през първите седмици с 1-3 милилитра. При отслабено дишане възниква проблем с пълноценното вдишване. Последните изследвания доказват, че вдишването през носа (от атмосферата) е за предпочитане пред това през устата. Това е особено важно за астматици, хора с обструктивен бронхит или със сърдечно-съдови заболявания.

Някои хора, по често жените, имат изразено гръдно дишане. В нашата технология се използува само коремно (диафрагмено) дишане.

Вдишването става с едновременно издуване на корема напред. Възниква чувството, че вдишваме с корема.

Издуването на корема става с енергично движение на мускулите и едновременно вдишване на въздух.

Някои правят почти обратното – при вдишване повдигат гърдите и коремът автоматично се прибира. Този тип дишане е рефлекторен, но не е подходящ за нашата технология.

За да променим типа си на дишане трябва да си изясним как да вдишаме с корем, без да повдигаме гърдите.

Това става със специална тренировка:

1. Седнете на висок стол или кресло.
2. Тренажорът с налятата вътре вода е в дясната Ви ръка.
3. Мундщукът е в устата.
4. Лявата ръка сложете на корема.
5. Бавно издишвайте през тренажора с отпуснат корем.
6. При появата на чувство за недостиг на въздух издишайте остатъка чрез енергично прибиране на корема до край, като можете да усилите прибирането притискайки го с лявата ръка.
7. Сега сте издишали напълно.
8. Следва бързо вдишване (1,5—2 сек.), активно изтласквайки мускулите на корема напред.
9. Вдишването и издуването на корема стават синхронно.
10. Вдишвате толкова въздух колкото позволява максималното движение на корема напред.
11. Гърдите не се повдигат.
12. Издишването става без пауза, бавно и икономично с разхлабен стомах.
13. Издишването завършва с енергично прибиране на корема и отново следва коремно вдишване и т.н..
14. След като се научите да дишате така усвоявайте дихателния процес според инструкциите.

Основния елемент на дишането е издишването.

Ще издишате правилно, ако разберете значението на издишането. Необходимо е колкото може по-дълго да поддържаме в белите дробове стабилно, оптимално-повишено налягане.

По такъв начин осигуряваме навлизането на максимално количество въздушни мехурчета в капилярите на алвеолите. По този начин рязко повишаваме клетъчната енергетика.

Важно е издишваният въздух да се разпредели максимално добре. Може да го изпуснете за 5-6 секунди, но ефектът е малък. Затова въздухът трябва да се изпуска пределно икономично, максимално увеличавайки времето на издуване на белите дробове.

Ако по време на дихателния акт почувствате недостиг на въздух, може да ускорите издишването, за да вдишате отново. Т.е. по-добре е накрая на издишването да изтласкате излишния въздух, отколкото в началото, и после да се опитвате да правите продължително издишване с празни дробове.

Как да контролираме издишването?

По бълбукането на водата, предизвикано от излизането на въздуха през отворите. Затова по време на издишването вниманието Ви трябва да е насочено към звука, идващ от дъното на прибора. В тази връзка обръщам внимание на демонстрацията на издишване на видеокасетата на фирма „Динамика”. Включеният на максимална мощност микрофон рязко усилва звука при изхода. Помнете звученето на водата трябва да непрекъснато и меко, без шумно бълбукане.

Битува мнение, че ползата от дишането се определя от обема на работа на дихателните мускули.

Но удивителни резултати се постигат тогава, когато в дробовете има оптимално-излишно налягане дълго време. Старайте се да дишате разслабени и тихо като мишка.

Важен елемент от новата технология е общият обем на дишането.

Колкото по-продължително дишаме, толкова повече енергия получаваме и толкова по-бързо върви процесът на оздравяването. По последни данни при дишането с тренажора в капилярите на алвеолите навлизат 7 до 10 пъти повече въздушни мехурчета от обикновено. Следователно в същата пропорция се повишава разходът на сърфактанта.

Това създава опасност от тежки поражения на дихателните органи. За да не се случи нещо подобно, трябва бавно да се увеличава продължителността на дишането особено през първия месец. Ограниченията се отнасят преди всичко за хора със слабо дишане.

Пределното и препоръчвано време на дишане в зависимост от изходната ПДА (продължителност на дихателния акт) е указано в инструкцията. За се изключи възможността за преразход на сърфактанта е необходимо да спазвате строго инструкцията и да контролирате времето с часовник.

Препоръчва се използване часовник със секундна стрелка, за да си осигурите стабилно ПДА. За целта трябва още отначало да си подберете подходящ (който де е по силите Ви) режим на дишане, така че по време на цялото занятие да не почувствате задъхване.

Ако сте дишали 5 минути и се задъхвате, значи сте избрали непосилен режим.

Намалявайки ПДА подберете режим на дишане без задъхване. В последствие с нарастването на ПДА следете за неговата стабилност по секундомера. Преразходът на сърфактанта обикновено възниква при рязко увеличаване на продължителността на дишането. За това свидетелства появата на задъхване в края на занятието, въпреки че дишате с ПДА, достигната преди. При правилно избран режим на дишане обикновено се усеща стабилно напрежение, което към края на занятието отслабва. Човек се е „раздишал” и затова му става по-леко. Но ако към края на занятието (това може да се случи и по-рано, ако предния ден сте прекалили) възникнат трудности с поддържането на стабилно ПДА, значи има проблем и е по-добре днес да не дишате.

Но недостиг на сърфактант може да възникне и при липса на техника на дишане. Такива случаи се наблюдават. Човек диша с ПДА 40 секунди в продължение на 20 минути, а след това ПДА спада на 30 секунди и по-малко. Техниката на дишане се разваля постепенно в течение на занятието.

Пример 1: осъществявате преход от икономичен порцион на издишване към по разточителен. Не ви достига въздух – понижава се ПДА. Човек преминава от икономично дишане на „мишка” към разточително дишане на мотоциклетист. Вместо мекото разхлабено дишане е преминал към напрегнат режим. Оттук и напрежението в стремежа да се съхрани достигнатата ПДА, паника, повишено артериално налягане.

Пример 2. правите слабо прибиране на корема и недостатъчно освобождаване на дробовете от отработения въздух. В течение на занятието издишването и вдишването намаляват. Малко въздух – малко кислород – снижаване на ПДА.

Опитът на ендогеннодишащите показва, че човек може да диша в тренажорен режим, т.е. с повишен разход на сърфактанта и 10 и 20 часа без никакъв риск. Това става за сметка на постепенното развитие на алвеоларно-сърфактантния комплекс. Даже при средно състояние на здравето (начална ПДА 18 секунди) безопасно 40-минутно дишане може да бъде достигнато след 10-20 дни. Занимавайки се по 40 минути ежедневно, човек усвоява апаратното ендогенно дишане след 3 месеца. А по-нататък може да добавяте ежемесечно по 15-20 минути до пълно преминаване на ендогенно дишане през цялото денонощие.

При по лошо здраве, особено ако ПДА не превишава 8 секунди, темповете на усвояване на дишането са снижени.

Първите 5 занятия се провеждат по 10-12 минути. Шестото занятие – 11-13 минути, а всяко следващо през ден се увеличава с 1 минута. Така след 30 дни продължителността на тренировката става 23-25 минути, през втория месец запазваме същото увеличаване достигайки до 30 минути и по-нататък до края на месеца времето се запазва. Работи се върху усъвършенстване на техниката и увеличаване на ПДА. През третия месец времето се увеличава с по 1 минута на два дни. При 40 минути спиряте да увеличавате времето на занятие до апаратно усвояване на ендогенното дишане. По-нататък можете да увеличавате с по 10 мин на месец.

Някои питат можем ли да се ограничим с усвояването на хипоксичния режим на дишане?

Може. Но се препоръчва да се стремите към ендогенно дишане, независимо от физическите възможности на организма.

Изхождайки от теорията и реалната практика, можем да направим извод, че при недостатъчна функция на дишането, усвояването на новата технология се затруднява.

Ако се занимаваме целенасочено, резултатът се подобрява. Ендогенното дишане дава 2 предимства. Първо, рязко се понижават темповете на стареене, а в първите години, в зависимост от възрастта, се наблюдава реално подмладяване. Второ, създават се възможности за по-нататъшно усъвършенстване на организма и повишаване на жизнения му потенциал. А това, само по себе си, е най-важният стимул в живота.

На първите ендогеннодишащи препоръчвах да тренират новото дишане ходейки бързо. По време на тренировките наблюдавахме интересно явление. Ако веднага след бързото ходене човек изпадал в състояние на слаба подвижност, възниквали слабост и неприятни усещания в главата. За това ми е говорила една от първите ендогеннодишащи – Роза Скотникова (вж.отзиви) и други. Аз сам изпробвах феномена и получих изразен резултат. Разбирането на реалните процеси в организма ми позволи бързо да намеря отговор.

В началото, когато ендогеннодишащия диша в движение, той издиша въздуха без съпротивление. Т.е. в белите дробове не се поддържа налягане, следователно производството на енергия е понижено.

При продължително бързо ходене цялата енергия в организма се изразходва за механична работа и топлообмен с околната среда. Ендогенното дишане при даденото налягане в дробовете е включено на пълна мощност. Съответното равнище са достигнали и процесите на окисление на свободните радикалите, снабдяващи клетките с енергия и кислород. Първата енергийна система на организма е осигурила оптималните условия за работа на втората енергийна система, благодарение на химическите и физическите процеси. Биохимичните процеси (цикъл на Кребс, окислително фосфорилиране и др.), подсигурени със свободни електрони, протони, полева енергетика и кислород, също достигат максимално ниво.

Какво се случва ако рязко понижим нивото на ендогенното дишане?

Рязко намалява производството на енергия и кислород.

Но биохимичните процеси са инерционни, те продължават още няколко минути, интензивно изразходвайки енергия и кислород. Няколко човека, независимо един от друг, почустваха, че им става лошо. В този момент, на практика, във всички клетки настъпва дефицит на енергия и кислород. Как да не си спомним думите на А.А.Ухтомски, че „усещанията също са обективни”.

Знанието е сила. Знанието ни позволи веднага да намерим изход. Трябва да се диша по същия начин, но да се ходи по-бавно, например в средно темпо. А най-добре е да дишаме с налягане в дробовете, произвеждайки 10 пъти повече енергия и кислород, от колкото е необходим на втората енергийна система. Всъщност нейните потребности са доста ограничени.

Ние дишаме ендогенно не, за да ходим. Дишането има много по-важни задачи: да оздрави и реабилитира поразените тъкани, да ни подмлади. Затова отначало ходете бавно, а после, в зависимост от тренинга си, със средно темпо. Дишайте винаги със съпротивление, имитирайки дишане с тренажор. Регулирайте издишването чрез устните, но не превишавайте налягането в белите дробове. В противен случай ще възникнат неприятни усещания в главата и сърцето, свидетелстващи за увреждащи процеси в кръвоносните съдове.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>