Книгата на Фролов. 50. Ендогенното дишане – пропуск за бъдещето


Към главната страница КНИГАТА НА ФРОЛОВ

Да, Уважаеми читателю, засега няма друга алтернатива.

Искате ли да бъдете здрави, искате ли да живеете комфортно и без грижи за здравето си, усвоявайте ендогенното дишане и го прилагайте постоянно.

Може би, Вие се надявате на еликсира на младостта, на безсмъртието. За изминалите 100 години се появиха доста известия за такива „еликсири”. Но сензацията се разтвори във времето. В обозримото бъдеще създаването на подобни еликсири за сега принципно е невъзможно. Макар, че има хипотетичен вариант: човек функционира успешно, елиминирайки дишането. От тук може да се появи шанс.

Основната причина за увеличаването на продължителността на живота е външното дишане. Това ние успешно доказваме през последните години. Но на мен ми се иска, читателят сам да овладее новата идеология на здравето. Основата й се изгражда от известните положения за недостатъците на организмите, които дишат въздух:

- непрекъснато поразяване на кръвоносните съдове, алвеолите на белия дроб и кръвните клетки;

- неудовлетворителен обмен;

- имунен дефицит.

Изброените недостатъци създават обективни условия за разболяване и стареене. Но тези причини са неотстраними, докато човек използва външното дишане.

Дишането осигурява живот, но с всяко вдишване ни доближава до фаталния финал.

На нас ни е известна формулата, по която се прогнозира срока на живот и устойчивостта към болести. Тук възможностите на хората рязко се различават. Но типът на дишането през последните хилядолетия не се е променил. И днес, и преди 2000 години, 99% от хората, грижещи се за здравето си, са завършвали и завършват живота си на възраст 70-90 години и главен регулатор на продължителността на живота е дишането.

Статистиката сочи, че в Русия, практически всички хора след двайстата си година имат здравословни проблеми. Уязвимостта на човешкия организъм, по този начин, се проявява като закон. Затова не трябва да се обиждаме на лекарите. Те лекуват, както са ги учили. Повечето сериозни болести е невъзможно да бъдат излекувани при външното дишане.

Пред мен е новата публикация по темата, която ни интересува („Московски комсомолец” № 160 от 25.08.98г.). ”Московският геронтолог Валерий Чернилевски е проследил влиянието на всички експериментално изучени факти за удължаването на живота. Към неговото мнение има не малък интерес, първо, защото ясно посочва къде е целесъобразно да се продължи търсенето, второ, защото ни позволява да се отървем от много илюзии”.

За съжаление, аз не се познавам с Валерий Евгениевич, но много ми импонира обзорът му, публикуван с негово участие. В статията е представена системната характеристика на технологиите и методите, предлагани за удължаване на живота на човека. Илюзии и надежди. Къде е реалността? Ето мнението на учения, във връзка с това:

- Ролята на медицината. Пределът на увеличаването на продължителността на живота е достигнат в някои развити страни. Дори и да се увеличи средната продължителност на живота, максималната няма да се увеличи.

- Трябва да се освободим от така разпространената илюзия: бягането и физическите натоварвания допринасят за дълголетието. За забавяне на възрастовите патологии – да, допринасят. Но за продължителността на живота, двигателната активност, уви, не влияе по никакъв начин. Това се потвърждава от статистическите наблюдения върху спортисти с различна квалификация.

- В науката се провеждат активни търсения на химически вещества, които забавят стареенето. Но и тук, за съжаление, досега има повече необосновани илюзии, отколкото постижения. Така, не се потвърди експериментално, че антиоксидантите – аскорбиновата киселина, глутатион и други – забавят стареенето. Не произведе сензация въвеждането на вещества, предотвратяващи кръстосаното свързване на макромолекулите и отделящи от организма калция и алуминия. Те спомагат да се преборят някои болести, но не влияят на продължителността на живота.

- Много надежди са свързани с витамините и микроелементите. Някои от тях вече не се оправдаха. Такава е идеята за удължаване на живота с помощта на витамин С на известния американски учен Лайнус Полинг, която не се потвърди. Популярните при животните витаминни комплекси – декамевит, ундевит, пикавит – в някаква степен удължават средната, но не и максималната продължителност на живота. Т.е. те са полезни за здравето, но да не чакаме чудото за дълголетие от тях. Почти така действат хромът, итрият и паладият.

- В страните от Далечния Изток, както и в Русия, са популярни тонизиращи средства, повишаващи адаптивните възможности на организма и неговата съпротивителна способност. Но само някои от тях – екстракт от жен-шен, сибирски жен-шен, корен от женско биле – увеличават с 10% средната продължителност на живота при мишките (данни от експеримента), но по никакъв начин не влияят на максималната.

- Продължава изучаването на средствата и начините на въздействие върху имунната система за забавяне на стареенето, върху генетичния апарат. Засега основанията за оптимизъм не са много.

- Към непотвърдените легенди трябва да отнесем съобщенията на източните източници за удължаване на живота с помощта на акупунктурата – иглотерапия и обгаряне. Оздравителни ефекти са възможни, но за влиянието на метода върху максималната продължителност на живота нищо не е известно.

- Една от хипотезите за забавянето на стареенето на организма е свързана с понижаването на телесната температура. Американският професор Розенберг през 70 години се надявал да създаде апарат, понижаващ телесната температура с 6 градуса. Това е предполагало животът да се удължи до 200 години. Разбира се, за разлика от податливите мишки, хомо сапиенса включва допълнителни механизми за терморегулация, съхранявайки телесната температура непроменена. Впрочем, това, което не е успял да постигне американския професор, успешно го постигат йогите и австралийските аборигени. Но техният опит за сега е уникален.

Както виждате, независимият и неангажиран учен, професионалист във въпросите за удължаването на живота, говори за същото, което следва логично и практично от новата концепция за здравето. За съжаление, моите идеи за новата технология не са познати на всички учени. Но ми е приятно, че моите сънародници могат да използват средствата, за които за сега си мечтаят, зад граница. Та нали новото дишане решава задачата за намаляване на телесната температура, осигурява мощна антиоксидантна защита (потискане на свободните радикали), контролира съдържанието на холестерола и глюкозата, премахва проблема за осигуряването на витамини и микроелементи, формира активна имунна система.

Опитът на ендогенно дишащите показва, че реални признаци за подмладяване на организма се наблюдават както при 30 годишните, така и при 50-70 годишните.

Но колкото по-рано човек усвои ендогенното дишане, толкова по-продължително ще живее.

Засега ние говорим за увеличаване продължителността на живота с 30-50%, но това са само ориентировъчни средни величини. Въпреки това, даже и тази скромна прогноза е в противоречие с една от популярните концепции за стареенето – хипотезата на Хейфлик. Тя е формулирана на базата на опитите за изясняване природата на стареенето, които са провеждани интензивно, започвайки от 60-те години на миналия век.

„Американският учен Леонард Хейфлик сложил в чаша Петри клетки на зародишна тъкан. Лишените от необходимостта да „обслужват” големия организъм клетки, по идея, би трябвало само да се „плодят и размножават”. В началото те така и направили – всяка клетка се деляла на две, всяка от получените отново на две – още на две…Така продължавало някъде до 100 цикъла. А след това, за голяма изненада на учения, в чашата с хранителната среда започнало нещо, което напомняло процеса на стареене – клетките започнали да използват по-малко храна, мембраните започнали да се разрушават – материалът изсъхнал. Хейфлик повторил опитите с клетки от 70 годишен човек и този път забелязал първите признаци на стареене вече при 20-30 цикъл на деление. Разсъждавайки логично, Хейфлик предположил: след като клетките в петрито са се състарили толкова бързо, това означава, че някъде в клетъчните структури е скрит „часовников механизъм”, който отмерва времето на живот. Ако успеем да спрем този часовник, ни чака безсмъртие. Но какъв е този механизъм?” (С.Осипов, 1997г.)

Ограниченото число на деление на клетката било наречено „лимитът на Хейфлик”. Опитите си Хейфлик започнал през 1961 година, но едва през януари 1998 година информационните програми на телевизията предали сензационната новина: американските учени открили начин за продължаване на човешкия живот до неограничени срокове. Журналистите явно са избързали. Средство за продължаване на живота още не е изобретено. А проблемът за безсмъртието едва ли ще бъде разрешен не само в близко време но и за в бъдеще.

Какво се е случило в същност? Учените от Юго-западния медицински център на Тексаския университет Джери Шей и Вудрич Райт, работейки съвместно с колегите си от калифорнийската биотехнологична фирма „Джерон Корпорейшън”, успели съществено да продължат живота на човешката клетка в лабораторни условия. Това откритие е било подготвено от предишните изследвания на учените.

През 1972 година лауреатът на Нобелова премия Джеймс Уотсън направил важно наблюдение: при всяко деление на клетката се скъсяват крайните раздели на хромозомите (структура с код за наследствена информация). Крайните раздели на хромозомите се наричат топломери, и това се знае отдавна. Биолозите от лабораторията в Колд-Спринг-Харбор, щата Ню-Йорк, измерили дължината на топломерите на стари и нови клетки. Било доказано, че колкото са по-млади клетките, толкова са по-дълги топломерите. През 1990 година бе направен следния извод: топломерите всъщност са „часовника на стареене” на клетката.

Но се оказа, че не всички клетки стареят. През осемдесетте години на миналия век, британски изследователи обърнали внимание на това, че топломерите на половите клетки на млади хора и на 90 годишни старци, имат една и съща дължина. Половите клетки остават вечно млади благодарение на фермента, особено белтъчно вещество, изработван от самата клетка. Този фермент е бил открит през 1985 година от две американки- Керъл Грейдер и Елизабет Блекберн, давайки му името „топломераза”. Както се е изяснило, топломеразата се съдържа във всички клетки в ембриона. След раждането това чудесно вещество изчезва и почти във всички клетки започва процес на стареене. Изключение, освен половите клетки, са и клетките, осигуряващи подновяване на кожата и чревната тъкан, а също така и кръвообразуващите клетки на костния мозък.

Ако в обичайните „смъртни„ клетки се вкара топломераза или се принудят сами да изработят фермента, то процеса на скъсяване на топломера ще спре и клетките ще придобият „вечна младост”. Този проблем – засега в епруветка – са успели да решат Джери Шей, Вудридж Райт и техните колеги. Те имплантирали ген, изработващ топломераза, в клетките на човешката кожа и ретината, и ги поставили в хранителен разтвор. Числото на деления на клетките далеч прехвърлило числото 100, „лимита на Хейфлик” е подобрен, а и клетките продължавали да живеят.

Леонард Хейфлик, най-големия авторитет в тази област, оценил резултатите от експеримента като „монументален прогрес”. А професорът от Мичиганския университет Михаел Фесел вижда в тези резултати потвърждение на своята прогноза за това, че вече към 2015 година методът за подмладяване, основаващ се на топломерната терапия, ще бъде готов за широка употреба. Фесел е убеден че продължителността на живота на човек може да се увеличи на стотици години.

Няма, разбира се да изпадаме в еуфория. От първия успешен опит, колкото и да е велико значението му, до създаването на „лекарства против старост”- дистанцията е с огромни размери. И ако те бъдат изобретени, трябва много пъти да бъдат проверени, за да не доведат до нови проблеми. За прибързаното използване на „фермента на безсмъртието” ни предупреждава Тиша де Ланж от Рокфелеровия университет /Ню-Йорк/ – ние можем да платим с повишен риск от ракови заболявания.

Работата е там, че този фермент е открит и в раковите клетки. Тяхното разрушително деление е свързано с болестно производство на топломеразата. Раковите клетки също са „безсмъртни”. В епруветки до сега живеят клетки от тумор, който преди 70 години е предизвикал смъртта на една американка.

В експеримента на Шей и Райт клетките не са се превърнали в ракови, останали са здрави. Но единственият засега опит не дава все още достатъчно основания да твърдим, че такова прераждане по принцип е невъзможно.

Колкото и логична да ни се струва топломерната теория, само тя не може да обясни всички аспекти на стареенето, което е един изключително сложен процес. Към това мнение се придържат повечето учени, а някои от тях смятат, че освен топломер в организма има и други „биологични часовници”- обмяната на веществата.

Тази информация има нужда от коментар от позицията на теорията на ендогенното дишане. Та нали специалистите само приблизително могат да оценят условията на живот на клетката в човешкия организъм. А с преминаването към ендогенно дишане дадените условия кардинално се подобряват.

Вече самите опити на Хейфлик не са коректни, тъй като в тях не се моделира енергийния компонент, който, както показва нашата практика, оказва главно въздействие върху всички страни на жизнената дейност на клетката. Новите постижения на молекулярната биология могат да се оценят реално само след запознаване с новата енергийна концепция на организма.

В организма има друг основен „биологичен часовник”. До това, както логично и интуитивно, са стигнали някои учени. Но не става дума за обмяната на веществата. Аз говоря за комплекс от сложни физически, химически, биохимически и психически процеси, които започват от дишането.

Усилията на молекулярната биология ще бъдат само спомагателни, а амбициите – илюзорни, докато човек не смени външното дишане с ендогенно. Външното дишане определя движението на основния биологичен часовник на организма. За съжаление, с годините, дихателната функция отслабва и стареенето се ускорява.

Ендогенното дишане предоставя удивителни възможности. В него хармонично се съчетават всички средства и методи, увеличаващи живота. Тук можем да споменем енергийното хранене, въздействието със слаба мощност на електромагнитни, радиационни, звукови полета, използването на имунотропни и плазмогенни препарати и много други.

Ендогенното дишане създава условия за допълнително увеличаване на продължителността на живота така също за сметка на разработките на молекулярната биология. В тази връзка е възможен още един скок в увеличаване на живота. Нашето дишане, дори гарантира защита от раковите клетки.

Жизненият потенциал на всеки човек е определен от външното дишане. Има вариант, суетейки се, както и преди, за реализация на предназначения срок на живот. Но човек е способен днес да осигури за себе си по-светло бъдеще. Пътят към това е един единствен – през ендогенното дишане. Бъдете щастливи!

Към главната страница КНИГАТА НА ФРОЛОВ

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>