Историята за излекуването на директора на „Роксолана” ООД


За болната ръка и „мушичките в очите”, или историята за излекуването на директора на „Роксолана” ООД.

Нямах намерение да разказвам тази история в нашия сайт (някакси излиза, че сам се хваля).
Но тя (т.е. историята) беше за мен толкова удивителна, че постоянно я разказвах на приятели и познати
.

Жена ми след като я изслуша за триста и петдесети път ме помоли: Вземи най-накрая и я напиши тази история, омръзна ми да слушам все едно и също, и я раздавай напечатана, нека си четат. Е, и аз я написах.

По принцип не обичам да се лекувам.

То и заради това ме застигна, (карпален тунелен синдром) прищипване на нерв на китката, вследствие на постоянна работа с мишка и клавиатура.

Не и обръщах внимание 3 месеца, е правех едно друго – масажирах си я, размачквах я. Това ми носеше облекчение в началото, но болката започна да става по силна, ръката ми изтръпваше, трудно си мърдах пръстите.

Даже се наложи да спра да играя любимия си билярд, защото не можех да боравя със стика. Но не това ме довърши, все пак билярда е развлечение. Решаваша беше една командировка. След като с огромни усилия се докопах до горното легло във влака, разбрах че ставам безпомощен човек. А това ще бъде край!!!

Беше дошло време да се занимая с лечението си.
За мен беше очевидно, че развивам (карпален тунелен синдром). Доста добре бях запознат с това заболяване, защото при нас постъпваха доста въпроси по този повод, а и жена ми неотдавна се оплакваше. Помогна и един свестен невропатолог(множество други доктори, с които се консултирахме не казаха нищо). Нервът както се оказа се освобождава много лесно, трябва масаж в областта на „яката” (горната част на гърба и врата).

Получава се рефлекторна стимулация, освобождаваща прищипаните нерви на китката. И идеално средство за такъв масаж е именно душът Хидриатика. Жена ми се справи тогава с болежката си сравнително лесно.

Така, че аз прекрасно знаех какво трябва да правя. Но…. не го правех!

Историята с горното легло във влака ме ядоса и веднага щом се прибрах се мушнах под душа.

Аз и да се къпя много, много не обичам, но това е друга история. Верно, че с душа Хидриатика този процес става по-поносим – приятна се ободрявам от него.

След първите 25 минути изпитах приятна изненада: когато започвах масажа едва удържах душа с болната си ръка. Когато излязох от банята ръката не ме болеше изобщо и можех да извършвам всякакви движения!

Разбира се след около 2 часа болката се върна, но аз бях вдъхновен от резултата. Две седмици упорито, всяка сутрин извършвах масажните процедури, независимо от омразата си към миенето.

Бях потресен: бодрост и енергия, накуп с добро настроение през целия ден. И най-главното след седмица ръката ми напълно оздравя. Устоях на изкушението да прекратя домашната физиотерапия и затвърдих успеха с още седмица ударен масаж!

От тогава мина половин година. Повече не ме е боляла ръката. Верно е, че продължавам да масажирам областта на „яката”, но нередовно и рядко. При първите сеанси масажът беше много болезнен(особено в областа врата), но сега процедурите ми доставят удоволствие. Тялото ми просто се моли да го размачкат /пошибат/ със струите на душа Хидриатика..

Тук бихме могли да сложим точка. Историята свършва добре.

Но за моя изненада с това нещата не приключиха!

Когато започнах да се масажирам, естествено си правех „пълната програма”.

Като ще експериментирам, то да е истински експеримент!

Много щателно обработвах с душа цялото си тяло, отделяйки осбино внимание на корема и хълбоците. Там дори когато съм по-слаб имам слой тлъстини. Искаше ми се да видя как ще реагират сланинките ми на мощния хидромасаж.

Потвърдиха се очакванията ми: сланинките започнаха да се топят интензивно. Жена ми беше изумена къде са се е дянали „паласките” ми?

За мен обаче изненадата дойде от другаде. Горе долу на четвъртия ден от началото на процедурите, не можех да заспя заради силни сърбежи на пищялите.

Сутринта установих, че кожата на краката ми е почервеняла, сърбеше ме, с една дума неприятна работа. По нататък стана още по-зле. Започна да се бели. Отначало не го свързвах с домашната си терапия, даже отидох за консултация при лекар. Като чух, че това най-вероятно е червен вятър, се почудих от какво може да се е получило?

Чак тогава ми просветна, че такава реакция е възможна при провеждане на физиотерапевтични процедури – ако някъде има проблем, задължително настъпва момент на обостряне. Стана ми ясно, че нещо явно не ми е наред.

Известно е, че кожата не е само защитен и отделителен орган (дишане, попиване, влага и т.н.), кожата е представител на всички вътрешни органи (на това се базира рефлексотерапията). Кой вътрешен орган къде е представен на кожата е описано в така наречените зони на Захарьин-Геда.

Установих, че зачервяването при мен е възникнало в областта на жлъчния мехур. Хипотезата, че нещо не е наред с жлъчката ми веднага получи потвърждение.

Тук моля да ме извините за грубите физиологични подробности. Около 7-8 дни след началото на хидромасажа изпражненията ми придобиха странен жълтеникав и мазен вид. Никога не съм се занимавал с каквито и да е прочистване на организма (не обичам да се лекувам), затова се стреснах, дали не съм се отровил с нещо?

Опитите ми да си спомня някоя съмнителна храна или напитка не доведоха до нищо. След 3 дни това премина. И както по-късно ми изясниха компетентни хора – станало е самопочистване на жлъчния мехур.

Проработил е механизма на саморегулация: интензивтото поливане в областта на корема е довело до усилено кръвоснабдяване на вътрешните органи (кръвта се е оттичала от тях към кожата и обратно), което е довело до обновяване на кръвта във вътрешните органи, отстраняване на застоите и възстановяване на нормалното функциониране.

При това е протичало допълнително рефлекторно въздействие (чрез същите зони на Захарьин-Геда).

Бях направо потресен от всички тези явления: оказва се, че организма на човек наистина е удивително божие творение, и че той е в състояние при правилно отношение да твори със себе си чудеса. И тук става въпрос не за някакъв абстрактен организъм на човек занимаващ се със самоусъвършенстване. Става въпрос за моето собствено тяло, на което аз отделям твърде малко внимание.

Но и това не е всичко!!!

Мина известно време и аз започнах да усешам, че ми се случват много странни неща.

Първо разлюбих обожаваната от мен бира! Даже не точно я разлюбих, а започнах да усещам химията в нея. Изпробвах всякакви марки – един и същи резултат: гадна химия и никакво удоволствие. (За да съм справедлив ще отбележа, че доставената от една малка немска пивоварна бира ми достави огромно удоволствие и нямаше неприятни последици).

Минавайки известно време, аз започнах да забелязвам някои „странни неща „, които ми се случваха.

Станах много по-взискателен към алкохола изобщо: все тоя неприятен вкус на химия (всичките тези ароматизатор и подобрители на вкуса ми станаха особено неприятни!).

Ако по-рано почти всяка напитка ми доставяше удоволствие, сега удоволствието от напиването се отравяше от усещането за отравяне. Резултатът е: пия много по-рядко и по-малко! (Жена ми се радва!)

Второ: възрастта ми далеч не е юношеска, имам си най-различни нарушения в организма.

Едно от тях е светкащи мушици в окото, които доста често ме дразнеха с появата си. Е, отдавна не съм ги виждал! Отдавам го на масажа на врата, който подобрява кръвоснабдяването на мозъка.

Ето това е моята история!

И всичко това „просто” благодарение на хидромасажния душ „Хидриатика”! (между другото мускулите ми се чувстват все едно тренирам нещо, това чувство ми е познатозащото едно време съм спортувал).

Ако искате вярвайте, ако искате недейте! Аз планирам да се излекувам най-накрая и сенната си хрема. Смятам, че ще успея.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>