Книгата на Фролов. Диабет. Дишайте — оздравяването е реално.


Към главната страница КНИГАТА НА ФРОЛОВ

Мой нов познат печално сподели, че са отрязали палец на крака на красивата му млада съпруга. Но тя се готви за следваща операция. Гангрена на краката. Причината – диабет.

Според резултатите от епидемиологични изследвания броят на болните от диабет в Русия достигна 8 милиона души.

Диабетът води до усложнения на кръвоносните съдове. Сред пациентите със захарен диабет смъртността от сърдечно-съдови заболявания и инсулт се наблюдава 2-3 пъти, слепота – 10 пъти, бъбречни заболявания 12-15 пъти, гангрена на крайниците 20 пъти по-често, отколкото при населението като цяло.

Смята се, че болестта е причинена от недостатъчното производство на хормона инсулин в организма, който е регулатор на обмяната на въглехидрати, протеини и мазнини. Инсулинът се произвежда в ендокринната част на задстомашната жлеза, която е представена от сложен ендокринен апарат – Лангерхансовите островчета (бел.: клетки в панкреаса, отговорни за синтезирането на инсулин в организма).

В наши дни се издига „бихормоналната“ версия за възникване на захарния диабет, съгласно която нарушението на въглехидратната обмяна е свързана също и с излишъка на другия хормон на задстомашната жлеза – глюкагон.

Основното значение за възникването на диабета се отдава на три фактора: наследствена обремененост, затлъстяване и напреднала възраст. Заболяването се провокира от инфекция, психични и физични травми. Жените боледуват по-често от мъжете.

Лечението, ако може да се нарече такова, се свежда до вкарване на инсулин в организма на диабетика. По този начин се постига намаляване на глюкозата в кръвта. Нормалното съдържание на глюкоза в кръвта е 3,38 – 5,55 ммол/л.

Новото дишане разкрива огромни възможности за решаването на проблема диабет. Но нашият подход представлява действително лечение и рехабилитация на организма, поразен от тази тежка болест. Днес, вече има хора, които са „скъсали“ със спринцовката с инсулин. Но трябва да мислим не за единици, а за милионите руски граждани.

Специалистите, изучаващи диабета, отбелязват много признаци, които характеризират протичането на болестта. Въпреки това, те не изясняват ключовите механизми за увреждане на организма. И тук, на помощ идва Теорията на Ендогенното Дишане. Тя позволи да се разшифрова как става характерното за диабетика ускорено увреждане на съдовата стена, особено на микросъдовете и капилярите.

Защо при диабет толкова бързо се увреждат кръвоносните съдове?

Вече бяха разгледани условията, които ускоряват увреждането на кръвоносната стена. Те са известни на читателя: физическите натоварвания, стресът, радиацията, токсичните вещества и др. Но диабетът създава допълнителен специфичен фактор на увреждане, който се разпространява в тъканите на целия организъм. Става въпрос за повишената концентрация на глюкоза в кръвта (2-3 пъти). Глюкозата в кръвта е подобна на полизахаридната обвивка на клетките.

За „омекотяване“ на силните напитки, например водката, в състава им добавят глюкоза и други захари. Глюкозата защитава слизестата обвивка от изгарящото действие на спирта, като я покрива бързо. По същият начин глюкозата се държи в кръвоносните съдове, като покрива тяхната стена.

Но какво отношение има това към увреждането на кръвоносните съдове? Съвсем пряко. Вече бе разгледано, че при външното дишане най-силно се уврежда кръвоносната стена на аортата.

Именно в аортата еритроцитите извършват най-интензивното „горещо“ възбуждение на окислението на свободните радикали в мембраните на клетката. Колкото е по-малък кръвоносният съд, толкова по-малко е увреждането на съдовата стена.

Но в такива условия на дишане и кръвообращение всичко се променя, в момента в който нарасне концентрацията на глюкоза в кръвта.

Тя буквално екранира мембраната на клетките, изграждащи кръвоносните съдове и еритроцитите. Дебелината на такива изолиращи покрития върху клетките се увеличава благодарение на молекулите на водата, които се присъединяват към глюкозата. Такива съединения се наричат хидрати.

А сега, да си представим как ще функционира „горещия“ еритроцит при повишена концентрация на глюкозата.

Еритроцитът не може да се разреди върху ендотелната клетка и да разпали сърфактанта, докосвайки се до стената на аортата, главната артерия. На това пречи увеличеният глюкозно-хидратен слой, който действа като изолация.

Еритроцитът продължава да се движи напред, увеличавайки запаса от кислород и електронния потенциал. За да достигне до кръвоносните съдове на еритроцита ще му е необходимо от 2 до 4 пъти повече време.

Именно в микросъдовете и капилярите се създават условия за „горещо“ енергийно възбуждение. Тук скоростта на движение на еритроцита рязко намалява и се увеличава времето за контакт на еритроцита със съдовата стена. По този начин, с повишаване на концентрацията на глюкозата, рязко нараства броят на огнища на мощно окисление на свободните радикали в микросъдовете и капилярите.

Последствията са предсказуеми: увреждане на кръвоносните съдове, склерозиране и деградация на тъканите. Мощта на посочените увреждащи процеси е максимална. Тя е по-висока отколкото при моржуване, закаляване с ледена вода, спортно плуване. И това се потвърждава от многочислени наблюдения.

Но човек обича да твори и да фантазира. Различни идеи не му дават покой. Но, с такава „черна кутия“, каквато е организмът, експериментите са опасни. Но от позицията на новата концепция, резултатите от експериментите са предсказуеми. Диабетикът, подобно на камикадзе, се охлажда или прегрява, ако се опитва да бяга, да работи или да спортува със задъхване и ускорен пулс. Той трябва да избягва вредните навици, стреса и, по възможност, да бъде „по-тих от водата и по-нисък от тревата“.

Но как да живееш, ако те преследват умората, измъчват те излишни килограми, болен черен дроб, възникват проблеми с бъбреците, алергия, други болести. И именно тук на помощ идва нашият универсален уред.

Получил съм достатъчно доказателства, как с негова помощ се нормализира нивото на захар в кръвта. Ето откъс от едно писмо (гр. Новосибирск):

„В последно време се интересувам от всичко относно тренажора на Фролов ТДИ-01. Работата е там, че майка ми е болна от диабет. Тя боледува от 3 години, но диагнозата беше поставена след месец и половина безрезултатно лежане в болница във връзка с лечение на възпален мазол на крака. Когато най-накрая „се сетиха“ да вземат анализ на кръвната захар, се оказаха над 13 единици. За съжаление, вече беше късно. Наложи се ампутация… Ето така лекуват у нас.

Ще попитате: „Какво общо с това има тренажора на Фролов?“.

След ампутацията, заради диабета, майка ми си купи тренажора и постепенно нивото на кръвната й захар намаля до 4,9! Когато в тази връзка се обърнах към лекаря-ендокринолог, показвайки последния анализ, тя каза: „Не вярвам. Или са объркали анализа, или майка Ви се храни само с плодове и зеленчуци“.

Наложи се да повторим анализа – отново 4,9. Но вече не задавам допълнителни въпроси и не отвличам вниманието на лекарката за „дреболии“.“

Поучителен пример. Колко фина е нишката между, на пръв поглед, дребната болежка и тежката болест. Може ли лекомислено да дочакате, когато „изведнъж“ ще Ви отрежат крака или ще Ви съобщят за неизлечима форма на рак. И, бих искал, всички боледуващи от диабет да останат и на двата си крака и да се излекуват от болестта. Днес това е реално.

Това, как с помощта на тренажора, хора се спасяват от диабета, беше показано още през 1997 г. За това разказваше В.В.Лазко, лекар-терапевт в МСЧ №5 „Самеко“, гр. Самара (В.Ф. Фролов, 1997 г.).

Необходимо е и лекарите и пациентите да разбират механизма и особеностите на лечението.

Принципите на лечение са универсални, независимо от степента на тежест на заболяването. Посочените по-долу препоръки е целесъобразно да се използват при лечение на всички форми на болестта, в това число и на инсулинозависим диабет. Лечението се провежда в два етапа, макар че, такова разделяне е условно в определена степен.

Първият етап е нормализиране на кръвната захар, повишаване на нивото на клетъчна енергетика и постигане на висок имунен статус. Основният действащ фактор е дишането с тренажора.

По време на първия етап се осъществява ликвидиране на скритите възпалителни процеси, както и подобряване на функциите на сърцето, бъбреците, черния дроб и други органи.

Главната задача е постепенното намаляване на приема на инсулин.

Доколкото дишането (бел.: дишането с тренажора), по правило се извършва вечер, то намаляването на приема на инсулин отначало се започва вечер, а след това последователно продължава вечер-сутрин, сутрин-обяд и накрая на обяд, т.е. до пълен отказ от инсулин.

Първият етап продължава около два месеца. При това се извършва преход към живот без инсулин или количеството му се намалява от 2 до 4 пъти. По време на лечението трябва да се поддържа концентрация на глюкозата в нормални граници. За целта трябва да се стабилизира денонощното разпределение. Препоръчва се да се отбелязват в дневник данни за режима на дишане, приемането на маслена смес, инжекциите инсулин, съдържанието на глюкозата.

Коригирането на приема на инсулин става на основата на наблюдения и проявени закономерности.

Втори етап – постепенен отказ от инсулин, възстановяване на функционалната пълноценност на ендокринната система и преход към осигуряване на организма със собствени хормони.

Не се предвиждат технологични нововъведения. Единствено, постепенно се увеличава времето за дишане. Също така, след усвояването на апаратното ендогенно дишане, е необходимо да се продължава увеличаването на времето за дишане, като при това се контролира самочувствието от снабдяване с достатъчно количество сърфактант.

Увеличеното време на занятията ускорява лечението на болестта. Обемът на занятия може да се увеличава ежедневно с 5 минути след усвояване на безапаратното ендогенно дишане (бел.: умението да се диша ендогенно без уред при ходене). А общото време на лечебно дишане трябва да достигне до 2-3 часа. Но това се отнася и за дишането пред телевизора, четейки книга, при движение, по време на работа.

По наши наблюдения функционалните възможности на хората силно се различават. Съответно, вторият етап може да продължи от няколко месеца до няколко години.

Главното достойнство на нашата технология е в това, че вече след месец се извършва преход от режим на разрушение и ускорено стареене на организма към режим на действително лечение, рехабилитация и реално подмладяване. Но и по-нататъшният успех зависи единствено от пациента. Изисква се само елементарна дисциплина, но се постига най-крепкото здраве.

Аз искам и лекарите и пациентите да разбират, защо „изведнъж“ се нормализира кръвната захар.

Секретът е очевиден за тези, които са усвоили моята концепция. Глюкозата се усвоява в биохимичните реакции. Това се нарича клетъчно дишане.

Но при обикновеното дишане около 90% от клетките се намират в състояние на хипобиоз, т.е., на практика, не усвояват гликозата. Как да разбудим тези клетки?

Само чрез електронно възбуждение, което се осъществява от еритроцитите. При дишане с тренажора количеството еритроцити, които пренасят енергия нараства повече от 10 пъти. Само след пет минути дишане с тренажора количеството клетки, усвояващи глюкозата, се увеличава в същата пропорция. Всяка от тях по време на занятието постепенно увеличава мощта на усвояване на глюкозата. Но, благодарение на създадения енергиен потенциал, клетъчното дишане продължава още няколко часа след занятието.

Броят на болните от диабет расте с всяка година. И съществуващите програми не дават никакви перспективи на болните от диабет, на обслужващата ги медицина и на държавата. Напълно изчезва истинското хуманно отношение към човека. Той се превръща в безправен нахлебник, чийто живот държавата спасява живота с инсулинова милостиня. Човекът е обречен и няма свободата да се изтръгне от оковите на болестта.

Днес се появи такава свобода. Много по-лесно е да се излекуваш от диабет с помощта на дихателния тренажор, отколкото да поддържаш живота. Да бъдеш здрав е изконна човешка потребност. Да придобиеш добро здраве след тежка болест е удивително щастие. Обикнете близките си и направете Себе си Щастливи! Желая Ви успех!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>