4. Издишване. Да се издишва ли до край или не?


Назад “В ПОМОЩ НА НАЧИНАЕЩИТЕ…”

Трябва да определим в кой момент издишването трябва да се смени с вдишване. Тук ще кажем няколко думи за това как този процес протича в нашето тяло.

В ежедневието ние не се замисляме за това как дишаме! Вдишваме и издишваме, и това е всичко.

А как в действителност организмът ни определя, че е време да се вдиша следващата порция от кислород?

Това се случва по следния начин. В главния мозък има специална област, наречена “дихателен център“. Именно този център определя каква е честотата на дишане, необходима за нормалното функциониране на организма ни в даден момент.

Дихателният център се концентрира върху един параметър – концентрацията на въглероден двуокис в кръвта.

Ако в кръвта има много въглероден двуокис, това означава, че клетките работят интензивно и не им достига кислород.

Ако въглеродният двуокис е малко, това означава, че кислородът е много (твърде много кислород е толкова лошо, колкото и твърде малко).

От тук задачата на дихателния център е да поддържа нивото на въглероден двуокис в кръвта в определени граници и така да осигури достатъчно кислород в клетките.

Ако дихателният център реши, че въглеродният двуокис е в излишък (съответно кислородът е малко), той увеличава скоростта на дишането, белите дробове започват да се вентилират по-интензивно, въглеродният двуокис се отделя от кръвта и в нея постъпва кислород.

Ако въглеродният двуокис в кръвта е малко, под влиянието на командите на дихателния център дишането става на по-редки интервали, в кръвта се натрупва въглероден двуокис, и обратно, постъпването на кислород в организма се забавя.

Какво се случва, когато дишаме чрез тренажора?

В началния етап се пробуждат вътреклетъчните, безкислородни начини за генериране на енергия.

За сметка на правилното дишане белите дробове започват да работят по-качествено и възниква много интересна ситуация. Въглеродният двуокис в кръвта става повече, но необходимостта от кислород в същото време не нараства!

Като резултат дихателният център се оказва в трудна ситуация: от една страна, целия му опит показва, че след като въглеродния двуокис е станал повече, ще трябва да се диша по-често. От друга страна, няма реална потребност от по-често дишане.

Тук, на този етап може да се появи затруднение с издишването. В белите дробове явно е останал още въздух, но вече ни се иска да вдишаме отново.

Това ще продължи докато дихателният център не се “убеди”, че тази повишена концентрация на въглероден двуокис в кръвта, не само че не е проблем, а показва повишаване на нивото на зареждане с енергия на организма ни.

За да се адаптира, за да се приспособи към новите условия на работа, на дихателния център са му достатъчни не повече от 2-3 месеца. За хората, които са започнали тренировките с подготвителен режим този проблем често дори не възниква.

Ако имате подобна ситуация (в белите дробове имате достатъчно въздух, но вече искате да вдишате), тогава:
- в последните секунди на издишване бързо издишайте, “изхвърлете“ остатъчния въздух, или
- чрез по-повърхностно вдишване (т.е. не толкова дълбоко) поемете по-малко въздух в белите дробове. По този начин леко ще съкратите издишването.
Приемливи са и двата варианта.

Главното е да няма дискомфорт, да няма усещане за недостиг на въздух. Не трябва да се стремите задължително да издишате ЦЕЛИЯ въздух от белите дробове, да изстискате от себе си „още една капка“.

Издишването трябва да приключи в момента, когато се появи желание за вдишване.

Само този начин на занимания дава натоварване, което съответства на реалните възможности на организма.

Не се опитвайте да пречупвате организма. Отнасяйте се към него търпеливо и внимателно, и той ще направи за Вас всичко по най-добрия начин.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>